Любомир Николов

Lyubomir-Nikolov

Любомир Павлов Николов е роден през 1961 г. в гр. София. Завършил е психология в СУ “Климент Охридски”. Специализирал във Варшавския университет. Сборниците му  с разкази “Въжеиграчът Карой” /изд. Сиела/ и „Очи на сляп, език на болен” /изд. Жанет 45/ са номинирани за наградата “Хеликон” през 2010 и 2012 г. Негови разкази са публикувани във в. “Капитал Лайт”, “Труд”, “Литературен вестник”, “Стършел”, “Сега”, сп. “Съвременник”, “Знаци”, “Страница” и в няколко антологии със съвременни български разкази. Носител е на наградата “Чудомир” (2008) и на други литературни награди.

Коментар от автора към 10-9

100-126

Състоянието от векове до сегашно време

 

Една мравка не може дори теоретично да оцелее извън мравуняка. Причината за това са особеностите на усвояването на храната у тези насекоми. Те имат колективно храносмилане: една мравка поема храна, после я предава на друга и чак третата или четвъртата по веригата пълноценно се засища. От друга страна, мравката си е мравка по поведение дори извън мравуняка, защото е подчинена на инстинкти, които са вродени*. Continue reading

Слънце за зимнина

***

- Ти какво помниш за баба си? – остро запита бай Манол.

Въпросът беше неочакван, макар че около тази тема се въртеше разговорът, толкова смутил младия мъж. Всъщност, по-точно бе монолог на бившия селски учител. Деян изсумтя.

- Какво помня… Помня, че ме дразнеха в училище, дето баба Вила уж била вещица…

- И?

Деян въздъхна. Continue reading

Черно небе

Черното небе. В бездънната му зеница взорът потъва, без да се натъкне на нищо, освен на обилния звезден прашец, ала звездите са толкова далечни, че не се броят. Погледът се губи в безкрая. Само случайно нечие око може да различи самотен орбитър, който кротко се плъзга по незримите гънки на гравитационното поле.

Една от многото прашинки, зареяни в черното небе. Continue reading

Небесни рудници

1.

- Е, да потегляме, БК?

- Да потегляме! – с хазартен тон се отзовава бордовият компютър. – Тяга три, разкачване, курс петстотин и два…

Повечето мъже по-бързо и по-адекватно реагират на женски глас, ала речевият синтезатор на този БК, по съвет на дипломираните врачки-психолози, е регулиран да звучи мъничко по-неутрално, така че Васил Арапов да не се разсейва излишно когато в кабината отекне женски тембър, да не си мечтае за разни странични неща, свързани с жените. Васил седи в не съвсем горда самота всред обема на икосаедричния команден модул. Continue reading