Напред към Америка!

Amerika1_211x300_75e9b650b3dc02e10a311b9a316dc50a

Аз му се назлъндисвах дълго време, но накрая седнах да го прегледам. Още същия ден го бях привършил и си дадох сметка, че съм бил на един фестивал с автор, който ми е станал любим, обаче още не съм го предполагал. Реших да продължа да търся произведения от Пощаков и така се запознах с негови разкази, както и с фантастичния (в смисъл на великолепен) негов роман „Нашествието на грухилите“ – книга, носеща в себе си една от най-интересните идеи, а именно да бъдем нападнати от същества, хранещи се от собствената ни глупост. Въпреки това бях скептичен, когато Христо Пощаков написа фентъзи под заглавието „Меч, мощ и магия“. Споменах ли, че съм инат?

Тъй или иначе, най-накрая отново седнах и прочетох книгата – и отново бях изключително впечатлен. Идеята фентъзи герои да отидат буквално в Холивуд е сред най-забавните неща, измисляни някога от творец, а пък начинът, по който Пощаков разиграва приключенията на рицаря Барди, магьосника Горо и дракона Дзог (в началото на романа той яде киселец), е майсторски и постоянно ме караше да се смея. Аз по принцип не съм почитател на комичното фентъзи, но „Меч, мощ и магия“ ми доказа, че когато едно произведение е написано добре, няма никакво значение в какъв жанр или поджанр е то.

За беда, като всеки разглезен фентъзи фен, свикнал да чете поредици от много томове, аз веднага очаквах продължение, а то все не идваше и не идваше, и не идваше.

До тази година. През това време аз самият вече бях написал книга – „Хрониките на Ралмия“ (всъщност това е името на поредицата, обаче хората така запомниха романа ми „Перлата на Феникса“, който получи наградата за фентъзи дебют на годината на „Таласъмия 2008“), и когато Александър Карапанчев ме покани да направя предговор за втората част на „Меч, мощ и магия“, бях истински поласкан, още повече че се съгласих и с тънка егоистична цел: исках да прочета книгата преди всички.

Ето как на монитора ми се озова „Завладяването на Америка“ и отново се срещнах с любимите си герои – Барди, Дзог, Горо, Рок. Вярно, малко бяха поостарели и понадебелели, особено непрекъснато тъпчещият се с храна дракон, а пък магьосникът Горо отделяше газове, но си бяха останали жадни за приключения. И тъй, в новия роман тези герои тръгнаха на най-вълнуващото приключение – покоряването на Америка, по-точно на онази Америка от света на Барди и Горо, паралелен на нашия собствен.

Някой би казал: е, какво толкова има тук, Фернандо Кортес е превзел тая земя с неколкостотин войници за късо време. Какво предизвикателство е това за смел и умен рицар като Барди, който е подпомаган от дракон и магьосник?

Ще разберете отговора, ако прочетете тази книга. Не бих желал да ви разкривам нищо, ала срещу Кортес не са стоели представители на прастарата раса на атлантите, завладяла местните, за да прави с тях злокобни генетични експерименти.

Но докато се ориентирате какво става в битките на Барди, Горо и Дзог, ще се запознаете с нов континент, населен от екзотични народи, от диваци, по-шумни и от стария Горо, и свадливи костеливи женски дракони, които искат да се облажат с напълнелия, но все така мощен Дзог. Освен това ще има завръщане и в любимия ни Холивуд от нашия свят…

Чакат ви много смях и наистина вълнуващи приключения в роман, който със сигурност ще се хареса на феновете на Робърт Асприн и Дейвид Едингс и ще направи Христо Пощаков техен любим автор.

Както стана и с мен.

Можете да четете “Завладяването на Америка” тук.