Мигове от фантастичната реалност

juli2_211x300_6dfaa945e09fd124429329adc3e6966c

Юлиана ни поднася модерни приказки, тя свободно се разхожда из царството на фентъзито, без да присвоява чужди сюжети и светове. Несъмнено, най-трудното изкуство е да успееш да създадеш правдоподобен, нереален свят, да раздвижиш сенките и светлините от въображението си, да осмислиш архетипите на подсъзнанието. Малцина са майстори, които като Стивън Кинг, превръщат фантазията в живот, злокобното – в музика. Докато четях тези “мигове от фантастичната реалност” в ушите ми непрекъснато се лееше музика, аз си представях малката Керъл и странната пъпка върху нежната ? кожа (“Баща ти умря от това”) или плаващият пясък, който ни припомня, че сме нищожни прашинки във Вселената (“Пясък”), както и невероятното посещение на Марк в царството на Онази с косата, което възприех като напомняне за “Тибетската книга на мъртвите”. Парадоксален и злокобен е светът на Юлиана, в който сякаш нищо не е онова, за което се представя. Но тази гледна точка е особено характерна за съвременното младо поколение, което не желае да приеме “нашата” действителност на доверие, търси своите пътища и открития. Понякога безлични хора ги обвиняват в липса на духовност, в черногледство или в прагматизъм, но аз виждам в тези чудесни разкази истинското лице на младите, които опознах и по време на лекциите ми в НБУ.


Юлиана Манова категорично доказва слънчевия си талант с новелата “Окото на Салюна”, която може да се мери с образците на фентъзи-проза, представяни в сборниците на Силвърбърг. Тъмната “половина” на палитрата ? откриваме във “Вампири призори” или в “Злото, което вършат хората”. При това, ужасът винаги ни е поднесен елегантно, със своеобразно “намигване”, бих казал, с тънко чувство за хумор, което превръща “мрака” в лъч остроумие. Удоволствие е човек да проникне в смисъла на “Час по история” или на “Котето със златните очи”. И така, пожелавам на добър час на младата и талантлива авторка! Тя “вдига високо летвата” и съм сигурен, че няма да ни разочарова, защото е усвоила висшата магия да създава необикновени светове!

 

Можете да четете “Времето на Сатаната” тук.

Ïîçíàâàõ íÿêîëêî ðàííè ðàçêàçà íà Þëèàíà è çíàåõ, ÷å òÿ ïðèòåæàâà íåîáèêíîâåí òàëàíò, íî, ïðèçíàâàì ñè ÷èñòîñúðäå÷íî, íå î÷àêâàõ, ÷å òîâà êðåõêî è ìå÷òàòåëíî ìîìè÷å ùå ïðåäñòàâè òîëêîâà öÿëîñòåí è õóäîæåñòâåíî åäèíåí ñáîðíèê ñ ðàçêàçè. Èçãúëòàõ äâàéñåòèíàòà òâîðáè íà åäèí äúõ – òîâà áåøå íåçàáðàâèìî ïðåæèâÿâàíå, êàòî äîêîñâàíå äî íåïîçíàò íà âêóñ äåëèêàòåñ, åäíîâðåìåííî ãîð÷èâ, ñëàäúê è êèñåë (êèòàéöèòå êàçâàò, ÷å õàðìîíèÿòà íà òåçè òðè âêóñà å ïðåäñòàâàòà çà ñúâúðøåíñòâîòî). Íàãëåäàë ñúì ñå è ñúì ñå íà÷åë íà âñåâúçìîæíè èçìèøëüîòèíè íà óæàñà, íî âèíàãè ñúì çíàåë, ÷å èñòèíñêàòà ëèòåðàòóðà íà ñòðàõà ñå ñúçäàâà ñàìî îò âúòðåøíî îñâîáîäåíè õîðà, îò ðîìàíòèöè ïî äóøà, êîèòî íå ñå áîÿò äà èçìúêíàò îò äåáðèòå íà äóøàòà ñè âñè÷êè êîìïëåêñè è ñòðàõîâå. Ìëàäîòî ïîêîëåíèå äíåñ ìíîãî ñëóøà ïåñíèòå íà ãðóïèòå “õåâè-ìåòúë”. Ìíîçèíà íå ãè ðàçáèðàò, îáâèíÿâàò ãè â ïåðâåðçåí âêóñ, íî ñÿêàø ñà çàáðàâèëè êîëêî ñòðàøíè è ñòðàííè ñà êëàñè÷åñêèòå âúëøåáíè ïðèêàçêè íà áðàòÿ Ãðèì èëè íà Õîôìàí…

Þëèàíà íè ïîäíàñÿ ìîäåðíè ïðèêàçêè, òÿ ñâîáîäíî ñå ðàçõîæäà èç öàðñòâîòî íà ôåíòúçèòî, áåç äà ïðèñâîÿâà ÷óæäè ñþæåòè è ñâåòîâå. Íåñúìíåíî, íàé-òðóäíîòî èçêóñòâî å äà óñïååø äà ñúçäàäåø ïðàâäîïîäîáåí, íåðåàëåí ñâÿò, äà ðàçäâèæèø ñåíêèòå è ñâåòëèíèòå îò âúîáðàæåíèåòî ñè, äà îñìèñëèø àðõåòèïèòå íà ïîäñúçíàíèåòî. Ìàëöèíà ñà ìàéñòîðè, êîèòî êàòî Ñòèâúí Êèíã, ïðåâðúùàò ôàíòàçèÿòà â æèâîò, çëîêîáíîòî – â ìóçèêà. Äîêàòî ÷åòÿõ òåçè “ìèãîâå îò ôàíòàñòè÷íàòà ðåàëíîñò” â óøèòå ìè íåïðåêúñíàòî ñå ëååøå ìóçèêà, àç ñè ïðåäñòàâÿõ ìàëêàòà Êåðúë è ñòðàííàòà ïúïêà âúðõó íåæíàòà й êîæà (“Áàùà òè óìðÿ îò òîâà”) èëè ïëàâàùèÿò ïÿñúê, êîéòî íè ïðèïîìíÿ, ÷å ñìå íèùîæíè ïðàøèíêè âúâ Âñåëåíàòà (“Ïÿñúê”), êàêòî è íåâåðîÿòíîòî ïîñåùåíèå íà Ìàðê â öàðñòâîòî íà Îíàçè ñ êîñàòà, êîåòî âúçïðèåõ êàòî íàïîìíÿíå çà “Òèáåòñêàòà êíèãà íà ìúðòâèòå”. Ïàðàäîêñàëåí è çëîêîáåí å ñâåòúò íà Þëèàíà, â êîéòî ñÿêàø íèùî íå å îíîâà, çà êîåòî ñå ïðåäñòàâÿ. Íî òàçè ãëåäíà òî÷êà å îñîáåíî õàðàêòåðíà çà ñúâðåìåííîòî ìëàäî ïîêîëåíèå, êîåòî íå æåëàå äà ïðèåìå “íàøàòà” äåéñòâèòåëíîñò íà äîâåðèå, òúðñè ñâîèòå ïúòèùà è îòêðèòèÿ. Ïîíÿêîãà áåçëè÷íè õîðà ãè îáâèíÿâàò â ëèïñà íà äóõîâíîñò, â ÷åðíîãëåäñòâî èëè â ïðàãìàòèçúì, íî àç âèæäàì â òåçè ÷óäåñíè ðàçêàçè èñòèíñêîòî ëèöå íà ìëàäèòå, êîèòî îïîçíàõ è ïî âðåìå íà ëåêöèèòå ìè â ÍÁÓ.

Þëèàíà Ìàíîâà êàòåãîðè÷íî äîêàçâà ñëúí÷åâèÿ ñè òàëàíò ñ íîâåëàòà “Îêîòî íà Ñàëþíà”, êîÿòî ìîæå äà ñå ìåðè ñ îáðàçöèòå íà ôåíòúçè-ïðîçà, ïðåäñòàâÿíè â ñáîðíèöèòå íà Ñèëâúðáúðã. Òúìíàòà “ïîëîâèíà” íà ïàëèòðàòà й îòêðèâàìå âúâ “Âàìïèðè ïðèçîðè” èëè â “Çëîòî, êîåòî âúðøàò õîðàòà”. Ïðè òîâà, óæàñúò âèíàãè íè å ïîäíåñåí åëåãàíòíî, ñúñ ñâîåîáðàçíî “íàìèãâàíå”, áèõ êàçàë, ñ òúíêî ÷óâñòâî çà õóìîð, êîåòî ïðåâðúùà “ìðàêà” â ëú÷ îñòðîóìèå. Óäîâîëñòâèå å ÷îâåê äà ïðîíèêíå â ñìèñúëà íà “×àñ ïî èñòîðèÿ” èëè íà “Êîòåòî ñúñ çëàòíèòå î÷è”. È òàêà, ïîæåëàâàì íà äîáúð ÷àñ íà ìëàäàòà è òàëàíòëèâà àâòîðêà! Òÿ “âäèãà âèñîêî ëåòâàòà” è ñúì ñèãóðåí, ÷å íÿìà äà íè ðàçî÷àðîâà, çàùîòî å óñâîèëà âèñøàòà ìàãèÿ äà ñúçäàâà íåîáèêíîâåíè ñâåòîâå!