Стиховете на Мартин Петков

ptici2_211x300_ff12ad5bafd45f37e397f9c8c2adafaf

Всъщност младият поет не би могъл да се отдалечи на огромно разстояние от своя днешен ден – от взаимоотношенията с различни хора, от грижите за семейството, от трудния демократичен преход на страната си. Той е тук и сега – симпатизира не на отлитащитге птичи ята, а на зимните птици, които остават при познатите дървета, улици и хора, независимо какъв вятър вее. Самият автор признава в есеистичния текст накрая, че стихотворението “Зимни птици”, а може би и цялата едноименна стихосбирка, в значителна степен са “ за всички онези, които “останаха”, въпреки че можеха да се махнат. Останаха не само в пространството, наречено България, а и…в отношението си към целия свят наоколо”.


Вдигнал поглед към небето, авторът върви по грешната земя – сред конкретни спомени и надежди, сред всекидневни срещи разминавания. Малко са младите поети, които могат да внесат по такъв пестелив начин своя лиричност в сивотата на урбанистичния пейзаж, в конкретния делник. Дори стиховете му за любовта са по-особени, изпълнени с усет за ценността на мига и горчива самоирония: “Мислех, че съм твоят роман/ Оказах се/ кратък разказ”. Или стихотворението “Дъжд – събота срещу неделя”: “Изпращам те за стотен път/, но пътя утре/ няма да намеря./Дъжд вали./ Дъжд./ Събота срещу неделя…”
Едва ли има нужда да се цитират всички стихотворения в книгата. Дори само тези посочени фрагменти ще покажат на съпричастния читател, че може да намери в тази стихосбирка нещо от своите вълнения, от своя живот. Вярно е, че такава поезия не открива Америка (въпреки че в книгата има и стихотворение с подобно заглавие), но забелязваме скритата амбиция “да направим от себе си вселена”. Хубава амбиция, стоплена от добри човешки чувства. Може би е прав Мартин Петков, когато споделя с нас едно свое, малко болезнено, предположение: “Ще свърши и моят живот/, но вече нямам съмнения -/ не от инфаркт,/ ще умра от любов…/ Или поне от поезия”.
Но му пожелавам по-дълго да живее с поезията и за поезията.
На добър път на елекронното издание на “Зимни птици”!

 

Можете да научите повече за “Зимни птици” тук.