Александър Карапанчев

63503204d18160dd6a733e989b70c404_XS

Роден е в София на 6.ІХ.1951.

Завършил е турска филология (и втора специалност – руски език) в СУ „Климент Охридски”. Като офицер от запаса изкарва тримесечна преподготовка във Военната академия „Г. С. Раковски” и затова понякога се шегува, че е… академик.

Над 30 години работи като редактор в различни социалистически и после демократични издателства. Влиза в екипа на „ФЕП” – първото ни професионално списание за фантастика (1988–1991). Числи се сред основателите на три издателства от по-ново време, специализирани във фантастичния жанр („Ролис”, „Орфия” и „Аргус”).

Има няколко лица за изява: журналист, прозаик, поет, съставител на 15-ина антологии с българска фантастика, библиограф, енигматик и колекционер… Автор е на сборника с разкази „В епохата на Унимо”, който му донася поощрителна награда от Европейския конгрес на фантастите (Чехия, 2002), и на стихосбирката „Топлото ключе на живота” (2010). Не му липсват и български отличия за реалистични или фантастични разкази, както и за издателска дейност.

И още: дългогодишен член-основател е на клубовете по фантастика „Златното перо” и „Иван Ефремов” – София. Без да има агентурно минало, става първият чуждестранен гост на най-големия руски фантастичен фестивал „Аелита” (1989). Членува също в Българската секция на AIEP (Международната асоциация на писателите криминалисти) и в Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия”.

Отделни негови разкази са излизали на английски, испански, немски, руски и френски език… Ето някои от любимите му изречения: „Аз никоя съм. А ти кой си?” (Емили Дикинсън, поетеса); „Надеждата е жесток поет” (Густав Майринк, диаболик); „Най-доброто лекарство е работата” (анонимен автор). Ако желаете да научите повече за Александър Карапанчев, можете да направите това в уикито за българска фантастика bgf.zavinagi.org.