Мартин Петков

9caa2793658f3cc387f216157300b1ce_XS

Обикновено авторите, дори когато се представят лично, го правят в трето лице. Родил се, учил, правил-струвал. И на мен ми се е случвало, не отричам, но сега ще опитам да кажа няколко думи от първо лице. Може би, за да покажа, че не се чувствам чак толкова автор и творец, а по-скоро човек, който между многото безсмислени ежедневни задачи и битовизми се опитва, моля ви се, и да пише.

Така значи. И аз съм се родил, живял съм (засега това продължавам да го правя) и прочее. Дотук нищо особено. Пък и то няма съществено значение, особено ако си говорим за фантастика и поезия. И в едното, и в другото съм правил отделни опити още като ученик в началното училище, но не се причислявам към тези, които „пишат от ранна детска възраст”. По-скоро е обратното. Първи сериозни опити започнах да правя чак на 17-18 години. Основно в поезията. И така в продължение на поне две-три години, преди да мога да си кажа – ето, това вече прилича на нещо (а на какво точно – дявол знае). За да дойде и 1997 година, когато за първи път мои работи стигнаха до публикация. Въпреки че директорът на издателство „Пламък”, Георги Константинов, бе отделил няколко по-читави стихотворения, които по-късно все пак излязоха (а след тях и още много други, за което винаги ще съм благодарен), дебютът ми в това сериозно издание и изобщо в литературата бе с фантастичния разказ „Честита Нова Година”.

Последваха и други публикации на други места, но тъй като това не е библиография, сега няма да ги изреждам. Както вече е станало ясно – в писането съм самоук. И за добро или лошо съм твърде далеч от понятието „професионален писател”. По образование съм юрист (а не адвокат, както се бъркат мнозина), което ще рече, че съм горе-долу грамотен, но далеч не и завършен автор на проза и поезия. Това определено винаги ме е карало да се питам – има ли някаква стойност написаното от мен? Притежава ли то качества? Както се казва – въпросът остава отворен… Моят отговор е, че дори и да не струвам много-много като автор, досега съм успял да излъжа поне десетина-петнайсет издатели и редактори, които без да са ми роднини или близки приятели са публикували или награждавали мои работи.

Най-много съм се радвал на публикациите на тези мои стихотворения, които участваха в „Славейковите празници на поезията” през 2006 и 2007г. Харесва ми идеята да се „състезаваш” анонимно с едно – единствено стихотворение и ако му е писано – то да бъде забелязано и да излезе в книга заедно с други „единствени” творби. За обратното пък ми дадоха възможност от сп. „Понеделник”, където през 2003г. и 2009г. публикувах приблизително половин стихосбирка. Що се отнася до фантастиката, изпитвам удоволствие тогава, когато моето усещане, че една история е добра и казва нещо се покрие с усещането на читателя. Струва ми се, че това се получи поне на няколко пъти досега, най-вече с разказите „Доматите сини, телетата с криле”, „Не се обръщай назад” и „Осмото джудже”. Надявам се в бъдеще да се получи и с още един кратък текст, озаглавен „Последният разказ на Ярослав Хлеб”.

Пиша, когато мога, което ще рече, че се случва рядко и по малко. Между семейните задължения и бълването на купища бумаги в рамките на целодневната ми работа. Работил съм много неща и на много места. Включително съм лепил плакати по улиците и съм разнасял брошури по пощенските кутии. Бил съм от страната на държавната администрация и от тази на частния бизнес. Бил съм и в подчинено, и в по-независимо положение. Не съм сигурен, къде съм в момента, но може би най-добре се чувствах по времето, когато следвах и в същото време работех като учител. Ако имам възможност, отново бих работил като учител, въпреки че все повече се съмнявам, дали мога да науча някого на нещо…

За тези, които се интересуват, неприлично голям брой мои разкази, стихотворения и биографични данни могат да бъдат намерени в „мрежата”, както на страницата на Литернет, така и на тази на клуб „Иван Ефремов”. В книжарниците все още се намира издадената през 2008г. книга с фантастични повести „Те не вярват в приказки”, а стихосбирката от 1998г. – „Сателитни антени” се намира… само у нас.