Кукувиче

== Сега ==

Селото се гушеше в падина между две възвишения по склона на Северната планинска верига. Хората тук отглеждаха пчели и развъждаха овце и кози. Къщите им бяха от много дърво, малко дялани камъни и много глина. По сламените покриви растеше трева. Кошарите и кошерите стояха скупчени на едно общо място, оградено със стобор за по-лесно пазене от вълци, мечки и разбойници. Тук живееха задружно. Continue reading

Монетата на Идун

Срещнах Васил пред бакалията – сменяше празните бирени бутилки с пълни. Не се отбивам често до стария квартал, обикновено родителите ми идват на гости, така че рядко виждам старите приятели. Васил например – от две-три години… или повече?

Едва го познах. Continue reading

Истината за Златната ябълка

Няма история на този свят, която да не е обърната с хастара навън, за да угоди на слушателите. Разказвачите винаги гледат да разправят нещата не така, както са били, а както народът очаква да е станало. То е, защото хората си имат навици и мнения, създавани и съставяни не според това, на което ги учи животът, а въпреки всичко онова, от което следва да се взема поука. Затова рядко се намират човеци, които да обичат истината, даже когато тя е красива, а пък лъжата – грозна, защото когато истината е сурова, а лъжата привлекателна, ясно е кое се предпочита. „Много хубаво не е на хубаво!“ – така си викат хората… и мъдро отсичат в полза на лъжата. И така става не само в нашето царство, защото, нали и другите царства са все човешки, а простотията не ходи из самодивски гори и змейни усоища – при нас си седи, на почит е, пустата. Да, разправят, че имало и царства по-читави, ала това е лъжа и при това отпред красива, а отзад – олеле… Защото според нея се получава, че ето – имало и правилни държави под слънцето, а от друга – има, има, но не и нашата… Continue reading

Талисман на борда

Знаех си, че глупчото ще намаже въжето.
И ето го сега – стои бос на палубата, с разкървавен нос и примка на шията, чака юнгата след подаден сигнал да освободи баласта, вързан за другия край на въжето. В резултат на това смотанякът ще се възнесе нагоре по мачтата, а противотежестите от бъчви с осолено месо ще избумкат в дъските на полубака.

Continue reading

Николай Теллалов

100-126

Роден съм на 28 юни 1967 година. Нямам какво повече да добавя към този факт.

Израснах по военни градчета около поделения, а летата обикновено минаваха на село, понякога – на море.

Родителите ми се разведоха докато още ходех на детска градина, тогава живеехме в Монино, Московска област – Военно-въздушната академия на Варшавския договор. Там научих руски.

Continue reading