Монетата на Идун

Срещнах Васил пред бакалията – сменяше празните бирени бутилки с пълни. Не се отбивам често до стария квартал, обикновено родителите ми идват на гости, така че рядко виждам старите приятели. Васил например – от две-три години… или повече?

Едва го познах. Continue reading

Истината за Златната ябълка

Няма история на този свят, която да не е обърната с хастара навън, за да угоди на слушателите. Разказвачите винаги гледат да разправят нещата не така, както са били, а както народът очаква да е станало. То е, защото хората си имат навици и мнения, създавани и съставяни не според това, на което ги учи животът, а въпреки всичко онова, от което следва да се взема поука. Затова рядко се намират човеци, които да обичат истината, даже когато тя е красива, а пък лъжата – грозна, защото когато истината е сурова, а лъжата привлекателна, ясно е кое се предпочита. „Много хубаво не е на хубаво!“ – така си викат хората… и мъдро отсичат в полза на лъжата. И така става не само в нашето царство, защото, нали и другите царства са все човешки, а простотията не ходи из самодивски гори и змейни усоища – при нас си седи, на почит е, пустата. Да, разправят, че имало и царства по-читави, ала това е лъжа и при това отпред красива, а отзад – олеле… Защото според нея се получава, че ето – имало и правилни държави под слънцето, а от друга – има, има, но не и нашата… Continue reading

Талисман на борда

Знаех си, че глупчото ще намаже въжето.
И ето го сега – стои бос на палубата, с разкървавен нос и примка на шията, чака юнгата след подаден сигнал да освободи баласта, вързан за другия край на въжето. В резултат на това смотанякът ще се възнесе нагоре по мачтата, а противотежестите от бъчви с осолено месо ще избумкат в дъските на полубака.

Continue reading

Хроники на един сън

hroniki_218x331_c043ba10d6251a6b68843d659503a8f8

Сюрреализмът още от самото начало се е манифестирал като бунтарско движение. Сблъсъкът на неочаквани реалности е било изразното средство, с което едни от най-големите творци на 20 век са изявявали себе си и своя протест към „оковите” на действителността. Имитацията на съня и подсъзнателното става трибуна на писатели, художници и режисьори. Любопитното обаче е, че самият Зигмунд Фройд е отхвърлял сюрреализма като истинска изява на човешкото подсъзнание – според него този стил в изкуството е тъкмо най-силната изява на съзнателния Аз на твореца. При всички случаи обаче сюрреализмът оставя дълбока следа и е повлиял художественото мислене на цели поколения. Признавам си, че е повлиял и моето, както и това на всички ни от онази групичка „Практис”, към която принадлежи и моят приятел Мари, авторът на „Хроники на ангели, изчадия и други смъртни”. За разлика обаче от многото епигони в този стил, след десетилетия на дъвкане и предъвкане на иначе прекрасни хрумвания, превърнали се в изтъркани клишета, Мари успя да ме изненада. И то до такава степен, че ме накара да се замисля за пръв път за по-дълбоките пластове на сюрреализма, да престана да бъда само почитател на странни произведения, а да си направя равносметка как самият аз съм се формирал като личност.

Continue reading

Напред към Америка!

Amerika1_211x300_75e9b650b3dc02e10a311b9a316dc50a

Аз му се назлъндисвах дълго време, но накрая седнах да го прегледам. Още същия ден го бях привършил и си дадох сметка, че съм бил на един фестивал с автор, който ми е станал любим, обаче още не съм го предполагал. Реших да продължа да търся произведения от Пощаков и така се запознах с негови разкази, както и с фантастичния (в смисъл на великолепен) негов роман „Нашествието на грухилите“ – книга, носеща в себе си една от най-интересните идеи, а именно да бъдем нападнати от същества, хранещи се от собствената ни глупост. Въпреки това бях скептичен, когато Христо Пощаков написа фентъзи под заглавието „Меч, мощ и магия“. Споменах ли, че съм инат?

Continue reading